ОСКАР КЛОД МОНЕ

По картините ще го познаем. Светлината и нейните отражения във водата.

Клод Моне е известен като един от пионерите на импресионизма. Това е едно от най-големите течения в изкуството от края на XIX и началото на XX век, произхождащо от Франция и разпространено по целия свят. Представители на импресионизма се стремят да разработят методи и техники, които най-естествено и живо да улавят реалния свят в неговата непрестанна променливост, за да предадат своите мимолетни впечатления. И ако това е лесно да бъде свързано с литературата, която по силата на думите може да предаде движението на едно състояние, то изобразителното изкуство познава също своите гении. Един от тях е именно Оскар Клод Моне.

Моне не харесва рисуването в ателие или друго затворено помещение, както е било прието от старите художници. За него по-вълнуващо е да предаде естественото, затова обожава да  рисува под открито небе, сред природата или в града. Така става основател и защитник на стила импресионизъм. Една от картините му случайно дава името на движението: "Импресия, изгряващо слънце". През 1874 г. на една изложба, наречена от критиката "изложбата на метежниците", 30 художника представят свои работи, които се отличават от традиционната живопис. Сред тях е и Моне. Изложбата е възприета негативно от критиците. Обвиняват авторите й в "аморалност", а един журналист, на име Луи Леруа, подигравателно ги нарича в своя публикация в сп. "Le Charivari" "импресионисти". Така се появява терминът, дал име на течението импресионизъм в изобразителното изкуство. Шедьоврите в него са толкова много, че днес никой не би и посмял да се подиграе с авторите им, както някога.

За импресионистите е характерно рисуването на реалистични сцени от живота и често рисуват на открито. Това е ново разбиране на изкуството - да уловиш светлината в точно определен момент и да я пресъздадеш на платното. Дотогава се е рисувало в студио. Импресионистите рисуват преди всичко визуални ефекти, а не детайли и използват кратки начупени удари с четка, за да постигнат ефект на наситено цветово трептене.

Биография

Роден в семейството на певица и бакалин на 14 ноември 1840 г. в Париж, Моне не пожелава да влезе в семейния бизнес на баща си, а вместо това започва да рисува карикатури, още докато е в гимназията. Мечтата му е да стане художник.

Майка му умира, когато Моне е на 16 години. Той напуска училище и отива да живее при бездетната си и овдовяла леля. При посещение в Лувъра, Моне вижда как художниците копират старите майстори. За разлика от тях, той сяда до прозореца и рисува това, което вижда.

За кратко влиза в армията в Алжир, но се разболява от коремен тиф. С условието да стане художник, леля му го измъква от армията.

Първото си признание като художник Моне получава за картината си "Камил", или "Жената със зелената ракля", на която всъщност изобразява бъдещата си съпруга - Камил Донсьо. Тя е модел на още негови ранни картини. След като се женят живеят в Аржантьой и имат двама сина, но след поредица здравословни проблеми, тя умира през 1878 г. на 32 г. Мъката му от загубата на Камил е толкова силна, че я рисува дори на смъртния й одър. Няколко месеца след смъртта й, Моне и синовете му се местят да живеят при приятели на семейството - богат собственик на магазини - Ернест Ошаде и съпругата му Алис Ошаде. Алис му помага в отглеждането на двамата му сина. Няколко пъти двете семейства се местят да живеят в други градове. През 1883 г., на път за Париж с влака, Моне открива Живерни, в северна Нормандия и се влюбва в китното селце. Художникът наема имение, с овощна градина в Живерни и всички се местят да живеят там. Бидейки толкова запален по градинарството, колкото и по рисуването, Моне създава голяма градина, която рисува до края на живота си. През 1892 г. (14 години след смъртта на Камил) Моне се жени за вече овдовялата си приятелка, помогнала му във възпитанието на децата - Алис.

Градините на Моне

Когато Клод и жена му Алис се преместват в Живерни, дългата къща в розово има градина голяма един хектар, която включва овощна градина и градина за зеленчуци и подправки. Широка алея, обградена с кипариси и смърчове, водела от портата до входната врата на къщата, а цветните лехи били обградени с прецизно оформени чимшири. Неуморният градинар Моне, вдъхновен от красотата на градината и от светлината, веднага се захваща да превърне мястото в онова от мечтите си. Така чимширите са изкоренени, смърчовете също, заменени от метални арки, които времето е пощадило до днес. Моне засажда латинки и рози, и заменя ябълковите дръвчета с череши и японски кайсии, а пръстта между дърветата населява с всевъзможни цъфтящи – нарциси, лалета, макове, божури и перуники.

Градините в имението в Живерни са свидетелство за усилията в търсенията на един творец. Художникът създава шедьовъра си два пъти: веднъж в ролята на страстен градинар и втори път, когато изразява любовта си към светлината и рисуването под небето върху платното. Моне полага неимоверни усилия да изгради и съчетае невиждана по това време екзотика, която по-късно превъплъщава в картини. Те са източникът на творческите му импулси. 10 години след като се е заселил в Живерни, когато вече разполагал с повече финансови средства, Клод Моне решил да разшири градината си, купувайки по-голям парцел, който дотогава бил отделен от двора му с пръст. Това обяснява и факта, че днес пътят към прочутата Водна градина преминава през тунел. Накрая на този тунел обаче започва Раят. Моне пресушил блатото, което се намирало там и чрез система от канали докарал вода от близката река, създавайки езеро. Вдъхновен от колекцията си от японски гравюри, Моне създава японски мост над езерото, само че го оцветява зелен, и населява бреговете му с екзотични, древни и меланхолични растения – бамбук, гинко билоба, плачещи върби, кленове, японски божури и лилии. Градината е заобиколена от плачещи върби и бамбукови туфи. Импресионистът намира вдъхновение вав Водната градина в продължение на повече от 20 години. В стремежа си да разкрие границата между реалността и нейното отражение, между сумракът и кристалната прозрачност на деня, Моне се впечатлява по-малко от цветята, отколкото от техните отражения - от огледалния свят, който се разкрива на повърхността на спокойната вода. Японският мост присъства в 18 от картините на Моне, а водните лилии в цели 48.

Моне живее и твори около 40 години в розовата къща с градините. След смъртта му през 1926 г. (на 86 г.) неговият син Мишел наследява имота. След Втората Световна война имението и градината са изоставени и едва, когато през 1966 г. Мишел Моне, внукът на жудожника, дарява имението на дядо си на френската Академия за изкуства, то получава нов шанс за живот. В продължение на 10 години градината и къщата са възстановени по спомени на близки и приятели на художника. Засадени са онези растения и цветя, които се откриват в картините на Моне. От 1980 г. имението е отворено за посещения. Всяка година туристи откриват за себе си градините на импресиониста. И всеки намира обяснението на творческото вдъхновение на ВЕЛИКИЯ ХУДОЖНИК - цъфтежът на цветята в нея е божествена симфония (градинска симфония).

Най-известни картини

Разбира се картините на Моне са израз на живота му и затова най-общо можем да ги разделим на два периода, както се стича и съдбата му: животът му с Камил и двамата им сина в Аржантьой и периодът след смъртта й, когато той открива Живерни и се установява там. В Аржантьой импресионистът рисува повече портрети и градски сцени, докато в Живерни любовта му към цветята и пейзажа на прелестната му градина превземат платното му.

Моне рисува известната си картина „Поле с макове“ през 1873 г., когато живее в Аржантьой (в периода 1871 - 1878 г.). На нея импресионистът изобразява първата си съпруга Камил и сина си. На върха на хълма Моне рисува още двама души и свързва всичките четири фигури, които едва се виждат в тревата. В пейзажа двойките майка и дете, на преден и заден план, са просто претекст за начертаване на диагонална линия, която структурира картината. Установени са две отделни цветни зони, едната доминира в червено, а другата в синкаво-зелено. 

"Жената с чадъра" е съпругата му Камил, а до нея е първородният им син. Творбата представлява ежедневна семейна сцена от 1875 г. Ъгълът, от който е нарисувана е със силна възходяща перспектива, срещу пухкави, бели облаци в лазурното небе. Картината е едно от най-разпознаваеми и почитани произведения на Моне и на импресионизма като цяло. 

"Закуска на тревата" е картина на парижани, които са на пикник в гората и е рисувана 1865-1866 г. Настроението в това естествено пространство се създава предимно от играта на светлина и сянка, която пропуска широколистното дърво над тях.

По същото време през 1866 г. Моне рисува и картината се "Жени в градината" (когато е на 26 г.). За да създаде картината Моне наема имот, в който да разположи сцената, и освен това платното е толкова голямо (255 х 205 см), че за да нарисува горната му половина, се налага да му направят изкоп, в който да спуснат платното и той да продължи работа. Тази творба е от началото на кариерата му и отнася доста критики за отчетливите удари на четката, с които дотогава обществото не е свикнало.

Когато вече е създал своята райска градина от мечтите си, Моне започва да изобразява в картините си все едни и същи мотиви - лилиите, върбите и моста в японски стил. "Водни лилии" е серия от приблизително 250 маслени картини на френския импресионист, рисувани в продължение на 30 години (последните години от живота на художника). Художникът е обичал да съзерцава играта на светлините и сенките в този кът и да рисува. Над многобройните водни лилии, върбите надвисват зелени клони, а глициниите пръскат фин аромат. За създаването на тази т.нар. японска градина с извивки и асиметрия, омагьосващи окото, Клод Моне е положил много усилия и упорство. Известен е фактът, че е преодолял съпротивата на съгражданите, които смятали, че растенията са отровни и ще заразят водата. За взискателния му нрав говори и това, че художникът сменя седем градинари, докато открие човека, който ще се грижи добре за растенията и цветните композиции.

Картината му "Водни лилии" е продадена за 43 млн. долара. Още 10 негови картини са продадени на стойност между 40 и 20 млн. долара. Най-много картини на Моне има в Щатите, Русия и Великобритания. Знаковата картина  "Парламентът. Слънце през мъгла", се намира в "Ермитаж", Санкт-Петербург. Друга от серията "Парламентът", е била продадена през 2004 г. за 20,1 млн. долара на търг, на частно лице. Много работи на Моне са в престижни музеи като "Метрополитен", Националната галерия на Лондон, Музея на изкуството във Филаделфия и др.

"Езерото с лилиите" - една от най-красивите картини на Клод Моне е и едно от най-разпознаваемите произведения на импресионизма въобще. Тя е и най-скъпо продадената картина на художника. Рисувана е през 1919 г., и е продадена през 2008 г. на аукцион в "Christie`s" за баснословната сума от 80 млн. долара. В момента тази картина заема девето място в рейтинга на най-скъпите картини в света. Самият Клод Моне е считан за третият най-скъпо продаван художник в света.

Любопитни случки за картините на Моне

Художникът бил своенравен и много упорит човек. И в най-критичните си моменти, отказвал да продава картините си на хора, които не харесва. Веднъж дори изгорил част от платната си, за да не попаднат в ръцете на кредиторите. А най-любопитното е, че проиграва на лотария огромна сума пари и затъва в заеми, които не му дават покой. Трябва да рисува, за да реши финансовите си проблеми. Изглежда съдбата е знаела какво прави, за да го накара да рисува...

От 1880 г. популярността на художника започва да расте. Стойността на платната му на пазара за изкуство става средно 1000 франка. Но художникът все така избира клиентите си и когато един купувач, за да смъкне цената, му казва безцеремонно, че за такава "мазня" няма да даде и 50 франка, Моне му отвръща, че на него не би продал картината си и за 50 000 франка.

Когато закъснявал с довършването на някоя картина, художникът безумно се дразнел от промяната в пейзажа. Ненавиждал мъглата и дъждовното време, защото тогава не можел да работи на открито.

Когато се заседявал без да работи, ставал раздразнителен и почвал заядливо да спори. Особено атрактивни били скарванията им с Огюст Роден. Веднъж на двамата приятели им хрумнало да направят обща изложба, и тази идея се превърнала в истинско изпитание на волята за Моне. Роден закъснял с подредбата на скулптурите си и в последния момент поставил някои от тях така, че те закривали картините на Моне. Получила се кавга, която прерастнала в разгорещен скандал, а след това дълго не си говорели. Е, минало им. Всъщност, кавгите никога не се отразявали на отношенията помежду им - те не можели един без друг.

Любопитно е да се отбележи, че много пъти платна на Моне са ставали обект на кражба. Картината "Скали край Дипе" е крадена два пъти - веднъж през 1998 г., и втори път - през 2007 г. Крадец подменил с репродукция картината "Плаж в Пурвил", съхранявана в Националния музей на Полша. През октомври 2012 г. от ротердамския музей "Кунстел" са откраднати седем шедьовъра, сред които е картината "Мостът на Ватерло" на Моне.

Залезът на таланта

Последните години на Клод Моне са изпълнени с пътувания и лични трагедии. Втората жена на художника - Алис, умира през 1911 г. Умира и големият му син Жан, който по ирония на съдбата се оженва за една от дъщерите на Алис - Бланш. Именно Бланш е жената, която продължава да се грижи за Моне на стари години. Тя първа забелязва симптомите на катаракта и отслабващото зрение на художника. През 1923 г. Моне се оперира на два пъти, за да спаси зрението си. Налага се да прерисува някои свои картини, заради цветовете в тях, избиващи в червен нюанс - симптом, типичен за това очно заболяване.

Художникът дълбоко преживява и стреса от Първата световна война, в която загиват много френски войници. Безпокои се за малкия си син Мишел, който също е на фронта. Зрението му и вътрешното безпокойство го измъчват, но той продължава да рисува до смъртта си.

Моне умира на 86-годишна възраст от рак на белите дробове. Погребан е в гробището на любимото си Живерни.

Разказвайки ви за Раят, който е създал в градините си, ВЕЛИКИЯТ ХУДОЖНИК - Клод Моне, разкрихме пред вас още една мечта, която да последвате - да посетите градините в къщата му в Живерни!

Автор: БижуЦвете

Източници:

artgallery.bg: https://bit.ly/2FxZtDZ

wonders-of-europe.com: https://bit.ly/3hbsB1N

impressio.dir.bg: https://bit.ly/326qXrS

Wikipedia: https://bit.ly/2DWKD9L