ВИНСЕНТ ВИЛЕМ ВАН ГОГ

Знаете ли пълното име на Ван Гог, както го наричаме накратко днес?

Винсент Вилем ван Гог е роден на 30.03.1853 г. в Зюндерт, Нидерландия (преди 172 години). Той е второто от общо 6 деца. Историята на една противоречива личност, с променливи настроения на щастие и депресия. Разказ за краткия му живот и богатото наследство от картини, които е оставил на света. Автор е на около 900 картини и повече от 1000 рисунки. Картините, които днес цял свят принтира, прерисува, пресъздава по различни предмети от бита, дрехи, аксесоари, тапети, и др.

Ако на някого му е омръзнало да гледа тези картини по всякакви предмети около себе си, то ние, в Бижуцвете, сме на мнение, че е много по-ценно, например да разперим над главите си чадър, с репродукция на "Нощно кафене", отколкото на произволно избран красив мотив. Защото така показваме частица от историята на изкуството, и именно чрез това пресъздаване на картините върху предмети от бита, които ежедневно използваме, до широката публика е достигнало знанието за един ВЕЛИК ХУДОЖНИК.

Художникът е страдал от тежки психични заболявания

Много съвременни психиатри се опитват да поставят диагноза на твореца въз основа на симптомите, описани от него приживе, депресията и припадъците му. Най-вероятно става въпрос за шизофрения, сифилис, маниакална депресия, хиперграфия (болезнено чувство за ранимост, което кара страдащия да изпитва огромно желание да пише, а в случая с Ван Гог - и да рисува), синдром на Гешвинд (разновидност на епилепсията) и депресия на темпоралния лоб (увреждане на слепоочния дял на мозъка).

Още в ранните му детски години е проявявал нестабилни настроения и промяна в навиците. Ако се вярва на семейните истории, той от малък не е бил чужд и на аутизма. Сестра му Елизабет разказва, че е бил „изключително мрачен и необщителен, ходел замаян, криволичейки, с наведена глава”.

Винсент бил като непознат не само за братята и сестрите си, но и за самия себе си. Биографът му Чарлз Мофат пише: „Той не е бил способен да разбира намеренията и чувствата на хората около себе си.”

Започва да рисува чак на 27-годишна възраст

Семейството на Ван Гог го изгонва от фамилната къща след поредица от неуспешни опити да се установи някъде на работа (търговец на картини, учител, книжар, пастор). Година след това той започва да рисува. Брат му Тео му купува бои, четки, платна - решава да го подпомогне финансово на този етап. Впоследствие Тео поема изцяло грижата за финансовото състояние на брат си и това продължава цяло десетилетие. До края на живота си живее бедно от благосклонността на брат си.

Интересно е, че в началото животът му е бил ориентиран в съвсем различна от изкуството посока. Възпитан в религиозното семейство на пастор Теодорус ван Гог (негов баща) от нидерландската реформирана църква, Винсент е бил отдаден на изучаването на Библията, а по-късно се е подготвял да следва теология. Има период в живота му(1878 - 1880 г.), когато живее в мизерия, защото бил на мнение, че "няма право да живее при по-добри условия от тези на своите довереници" и раздавал всичко, което имал на нуждаещите се. Първите му картини изобразявали начина на живот на хората от работническата класа. Те били бедни и неграмотни, работата им била трудна и опасна. И все пак Ван Гог открива повече смисъл в техния начин на живот. След като става художник, той търси сюжетите си там.                                                                                        

Среща се с изкуството, когато започва обучение в парижка фирма за търговия с произведения на изкуството Goupil & Cie, с филиал в Хага (1869 г.). По-късно е преместен в лондонски филиал, а при едно пътуване до Париж е впечатлен от колекциите картини на Лувъра. След 7 годишна служба в Goupil & Cie при смяна на собственика на фирмата, Ван Гог напуска, поради крайните си вижданния за изкуството, с религиозен оттенък. Връща се в Нидерландия - Дордрехт, където работи като помощник в книжарница за кратко. Под влияние на родителите си се връща в Амстердам и животът му отново поема по посока към религията. Подготвя се за приемни изпити в теологическия факултет, но след сблъсъка си с трудните уроци се отказва от кандидатстването и посещава тримесечен семинар за непрофесионални проповедници в Брюксел. На заключителния изпит е определен като "неподходящ". Този неуспех отново го тласка към страстта му - изкуството, и тогава той окончателно решава да стане художник (1880 г.). На първата снимка - горе е къщата, където е живял Винсент през 1880 г., когато взема съдбовното решение. Започва обучение по рисуване в брюкселската академия за изящни изкуства.

Несподелените любови

През целия си живот Ван Гог не среща взаимност в любовта, лишен е от всякаква човешка нежност и състрадание. А с цялото си сърце жадувал за тихо семейно щастие. Влюбва се в редица жени, включително в своя овдовяла братовчедка и в аристократка на име Евгения, която обаче отхвърля ухажването му. След като напуска семейния дом и се премества в Хага той общува предимно с проститутки. Любимката му е Класина Мария Хоорник, която той нарича галено Сиен. Той дори й помага да се грижи за бебето си и рисува много нейни портрети, но тя се вклинява между него и семейството му. По молба на брат си Тео той я напуска и се мести в Дрент, друга нидерландска провинция. Има още няколко връзки през живота си, но умира в самота.

През 1881 г. отива при чичо си – художника Антон Мауве (1838 – 1888) в Хага и започва обучение по рисуване при него. По стара традиция, чичо му настоява Ван Гог да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, той обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и на живи модели може да го обогати. Оттегля се да живее сам в едно селце, в севернонидерландската провинция Дренте. Там е същевременно самотен и очарован от обширните пейзажи. Палитрата му през целия му нидерландски период е с тъмни, землисти цветове. Самотен той се връща при родителите си в Нюнен, където остава до ноември 1885 г., като изпълнява малки поръчки от картини за домовете на занаятчии и заможни хора. Когато баща му почива през 1885 г, Ван Гог се срива психически и заминава за Антверпен, където взема уроци в парижко ателие. Решава да замине за Париж при един от братята си.

Среща с импресионистите в Париж

Започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си: Анри дьо Тулуз-Лотрек (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864 – 1901) и Емил Бернар (Emile Bernard, 1868 – 1941). Чрез брат си влиза в контакт с импресионизма и с най-важните му представители: Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir, 1841 – 1919), Камий Писаро (Jacob Camille Pissarro, 1830 – 1903), Едгар Дега (Edgar Degas, 1834 – 1917), Пол Синяк (Paul Signac, 1863 – 1935), Клод Моне (Claude Monet, 1840 – 1926). Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне. Под тяхно влияние неговата землисто-тъмна палитра изсветлява и става по-слънчева. През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, Сена и околностите. Освен това рисува и множество автопортрети, даващи храна на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.

Усамотение в Прованс

Поради неразбиране на изкуството му от парижката публика, Ван Гог заминава за Прованс през 1888 г. Установява се в стария римски град Арл, където създава картини с различни изгледи от града. Светлината на юга го изпълва с ентусиазъм и желание за работа. Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини днес. През август рисува серията слънчогледи, които чрез аукционите в края на двадесети век влизат в историята.

"В края на юли 1888 г. умира чичо му Винсент в Нидерландия и оставя на брат му Теодорус една значителна сума от състоянието си, придобито чрез търговия с предмети на изкуството, като изрично игнорира Винсент ван Гог. Теодорус въпреки това му превежда една също значителна сума от това наследство, която му дава възможност през септември да мебелира къщата си. Така на преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците – „Ателие на Юга“. Откликът сред приятелите му в Париж е слаб и това го хвърля в депресия."

Картините на Ван Гог от септември са различни – появяват се в силно въздействащи цветове нощни изгледи от терасата на кафенето на площада в Арл в Тераса на нощно кафене, Нощно кафене и Звездна нощ над Рона.

Прословутата случка с отрязването на ухото

Всъщност той отрязва само малка част от ухото си (вероятно долната), а не цялата си ушна мида. Тоталното отстраняване на ушната мида, пропагандирано в по-старата литература, е малко вероятно, тъй като този богато кръвоснабден участък на главата би предизвикал в такъв случай загуба на кръв, която неминуемо би довела до смърт. Причината за този самонараняващ акт се оказват противоположните виждания, не само в изкуството, но и в междуличностите отношения, изяснени между Ван Гог и Пол Гоген. Вероятно връзката им е била хомосексуална. Двамата известно време са съквартиранти в Южна Франция. Повечето от биографите му отчитат, че с напредване на годините той е редувал признаци на хипер- и хипосексуалност, бисексуалност и хомосексуалност. Неговата бурна хомосексуална връзка с колегата му Пол Гоген включва периоди на жестоки караници и скандали. Въпреки че Ван Гог описва връзката им като „наелектризираща”, тя включва дълбоки разочарования и дори насилие. Съществува версия, че при разгорещен спор Гоген е отрязал ухото на Ван Гог, но за да го защити от затвора разказва за случката като за самонараняване.

Отпътува от Арл през 1888 г., по настояване чрез петиция на местните жители. Няма достоверни съвременни данни за заболяването му, както и за вида самонараняване. В някои негови писма говори за епилепсия и честа употреба на абсент (напитка с високо съдържание на алкохол, произведена от пелин). Напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни.

Цветовете в картините му не са истинските

Ценителите се възхищават на ярките цветове в картините на Ван Гог, но всъщност той не е имал съвсем това предвид - особено жълтото. Подобно на повечето си колеги от онова време той е използвал нестабилен пигмент, наречен хромово жълто, който с течение на времето започва да кафенее и потъмнява. Химическата промяна е необратима и можем само да предполагаме как са изглеждали платната навремето. Биографът му Чарлз Мофат приписва прекомерната употреба на жълто в картините на биполярното разстройство на художника.

Винсент използва пастьозна техника за рисуване, при която върху платното се полага голямо количество боя (понякога се използва направо паста от тубата, без никакъв разредител) и картината придобива релефна структура. Всяка от картините му се отличава с видими следи на четките, които подчертават личното му отношение и желание да демонстрира как лично той тълкува картината в мислите си.

Ван Гог усъвършенства изкуството на германските експресионисти и представителите на Фовизма, които го вдъхновяват да възприеме използването на субективни цветове, при които личното възприятие и усещане са по-важни от реалните цветове. Тази идея се доразвива през века, като в средата на ХХ век абстрактните експресионисти възприемат техниката на изразяване на психологически емоции с четки.

Рисува повечето от шедьоврите си в лудница

Малкото селище Сен Реми е на няколко километра от Арл, на половината път до Авиньон. В манастир от XII век е установена клиника, в която се лекуват според тогавашните разбирания душевно болни. Когато Ван Гог се нанася като пациент на 8 май 1889 г., д-р Пейрон (Théophile Peyron) диагностицира при първия си преглед остра форма на епилепсия.

Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. Разрешено му е да напуска клиниката с  придружител, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове,маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката. През юни рисува главното си произведение от този период – "Звездна нощ“.

През фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, Ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.

През месец май 1890 г. напуска клиниката и заминава за Овер сюр Оаз. В спокойната селска среда рисува изгледи от селото, църквата и портрети на жителите. Сприятелява се само с доктора си - д-р Гаше и семейството му, но е щастлив. Проникновените портрети на лекаря са измежду главните му произведения от този период. Извън тези приятелства той се чувства чужд в Овер. Не се среща почти с никого. И все пак това са най-щастливите му седмици през последните години. За това допринасят вероятно растящата му популярност и растящото признание в художествените среди. Тук в Овер той започва да мисли за постоянно жилище и за нов вариант на Жълтата къща. Пристъпите му са изчезнали и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно. При кратко посещение при брат си Теодорус в Париж, Ван Гог се завръща в Овер депресиран от тежестта, която създава на Теодорус, за да го издържа.

Самоубийство или убийство?

Прави опит за самоубийство с пушка, докато рисува сред полетовъв френското селце Овер, след което извървява около два километра до странноприемницата, в която бил отседнал, и умира там на 29 юли 1890 г. Това е официалната версия за смъртта му, но съществува и такава, в която е убит по невнимание от младеж, който му се подигравал постоянно. Доказателство за тази версия е фактът, че впоследствие на въпросната поляна не са открити нито пушка, нито рисувателни пособия. Свидетел разказал, че е чул изстрел непосредствено до странноприемницата, а не откъм далечната поляна.

Непризнат приживе

Починал едва на 37 годишна възраст Ван Гог получава признание и известност след смъртта, благодарение на снаха му - Йоана, съпруга на брат му Тео. Ако тя не бе проявила настоятелност, днес името на Ван Гог щеше да е потънало в забвение. Наследявайки стотици негови платна, след като Винсент и Тео умират (той умира 6 месеца след Ван Гог), тя ги предоставя на десетки галерии. Публикува цялата кореспонденция на Ван Гог, за да остане биографията му за идните поколения. След смъртта на Йоана единственото им дете с Тео - Винсент Ван Гог, открива музея на художника в Амстердам през 1973 г.

Благодарим Ви, че прочетохте нашата статия и за желанието да знаете повече!

Може да добавите нещо интересно от живота на великият художник в коментар!

Автор: Бижуцвете

Източници:

Труд: https://bit.ly/3iu9mAy

Wikipedia: https://bit.ly/30HyOwr

други